Традициите са онази важна част от един народ, която го правят уникален сам по себе си. Те представляват съвкупност от обичаи, умения, ценности и практики, които отразяват същността на народа, съхраняват ги и ги предават от поколение на поколение. Това прави една страна различна от всички останали, това я поставя на мястото на културната карта на света като неизменима и ценна част.
Със своите традиции и обичаи, България представлява една истинска съкровищница, съхранила в себе си най-ценните, натрупани с години и векове, ритуали. И независимо, че някой от тях биват изменени, те продължават да живеят под една или друга форма в сърцето на всеки българин.
Сърцата на българските мъже в град Калофер забиха като едно на един от най-светлите празници – Йордановден (Богоявление). Това е и един от най-древните християнски празници, чиито традиции се пазят и до днес. Посветен е на кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан и се чества на 6 януари.
В различни краища на България, празникът се отбелязва по различен начин и съответно придобива различни наименования. Тази година обаче, така нареченото Мъжко хоро, което се провежда всяка година в град Калофер, привлече интереса и на хора от Европа.
Етнолози-наблюдатели от Европа присъстваха на ритуалното провеждане на мъжкото хора в ледената река Тунджа, която минава през града. Те бяха част от вечерната програма на празника, а в ранна утрин бяха свидетели на провеждането на хорото, като по традиция първото повеждане се прави само и единствено от Калоферци, облечени в носии. Интересът към този ритуал е изключително голям и затова гости на града са и българи, които гостуват на града само заради празника.
Големият интерес към многовековния ритуал, до голяма степен се дължи на широкото медийно отразяване през изминалата година както от български, така и от значими световни издания. Всички те подробно описват ритуала от самото му стартиране до приключване заедно с предхождащите и последвалите ги обреди. В тези описания се акцентира, че макар и празникът да се отбелязва и в други православни държави, българската традиция на Мъжкото хоро остава една от най-атрактивните. Като друга причина за популярността на Мъжкото хоро, може да се посочи и задвижената процедура по вписване на хорото в списъка на ЮНЕСКО.
Отделно от това, че ритуалът придобива световна известност, България се гордее с начина, по които изпълнява всяка една традиция запазено от миналото до днес. Това се превръща в онази искра в душите на хората, която ги карат да настръхнат при звука на гайда и очите да преливат от сълзи при вида на българско хоро. Докато традициите съществуват, съществува и идентичността на българския народ.
Видео от хорото в реката на Калофер
