Противно на очакванията и скептицизма в родното ни общество относно предстоящото представяне на страната ни на Олимпийските игри, едни смели и горди българи, доказаха, че когато си отдаден на каузата и си целеустремен, когато обстоятелствата и положението, в което се намираме, са по скоро мотивация, отколкото оправдания, тогава неизменно успехите са постижими.
Въпреки недостатъчното финансиране и подкрепа в българския спорт, липсващи бази и среда за пълноценна подготовка, делегатите решиха в най-престижната надпревара на планетата, България да бъде представена от 42-ма състезатели в 14 спорта. Шест от тях се завърнаха с олимпийски отличия. Българските спортисти респектираха конкуренцията си във всеки един от спортовете, в които взеха участие. Някои от тях се разминаха на крачка от медалите, а други бяха неправомерно ощетени след съдийски оценки и решения. Важно е да се каже, че представянето на всеки един от тях беше повече от достойно. В края на форума, България зае 30-то място в класацията по медали от общо 205 фигуриращи делегации. Така нашите представители заеха 2-ро място на Балканския полуостров и 13-то в Европейския съюз.
Още на втория ден от Олимпиадата, 35-годишната българка, родена в гр.Търговище, Антоанета Костадинова грабна среброто след отлична стрелба на 10 метра, пистолет.
Малко по-късно Костадинова пропусна нов медал, но думите и гласящи “На 1000% съм сигурна, че ще имаме още медали!“, сякаш отекнаха като ехо над Токио.
Не след дълго вторият медал за България бе факт. Заслуга за него имаше родената в гр. Кубрат, 30- годишна българка от турски произход, Тайбе Юсеин.
В битката за бронза, Тайбе бе непоколебима и безапелационна на тепиха срещу опонентката си Любов Овчарова от руския олимпийски комитет. В борбата до 62кг., българката се справи със своята опонентка за по-малко от минута и с резултат 10:0 точки, технически туш донесе така ценния бронзов медал за Юсеинова.
Преждевременно, представителката ни в женския бокс до 51кг., Стойка Кръстева си бе гарантирала медал след три последователни, категорични победи и я очакваше тежък полуфинал.Там, родената в гр. Добрич, 35-годишна Стойка се изправи срещу представителката на домакините – Цукими Намики. След като изнесе боксова лекция на японката, Кръстева достигна финала, където срещна Бусе Наз Чакъроглу от Туция.
След великолепна игра от страна на българката и 5:0 съдийски гласа, (Стойка Кръстева донесе първия от 25-години насам златен медал в бокса). Отличието е историческо за родината ни, т.к. бе първото такова за женския ни бокс на най-големия форум.
Това бе и вторият златен медал за България в Токио, след като два дни преди шампионския успех на Стойка, едно друго младо и чаровно момиче донесе радост, и сълзи от щастие на всички българи.
21-годишната плевенчанка Ивет Горанова зарадва България с първият златен медал на Олимпийски игри от 2008г. насам, където в Пекин, Румяна Нейкова спечели златното отличие в турнира по гребане. Четири категорични победи в олимпийския турнир по карате до 55кг. в дисциплината Кумите отведе Ивет до мача за златото. На финала, младата ни каратистка срещна дългогодишната си съперничка Анжелика Терлюга от Украйна. През цялото време, мачът бе двуостър и оспорван, а вълнението във всички подкрепящи Ивет пред малкия екран беше достигнало върхова точка. Въпреки напрежението, българката запази самообладание и остана напълно концентрирана в мача. С няколко бързи удара тя демонстрира по-добра техника и доминира над украинката. Две секунди преди края на срещата, резултатът бе 5:1 в полза на Горанова, а България трепнеше в очакване за първо златно отличие от 13 години насам. След още две секунди, Ивет и всички българи по света ликуваха. Минути по-късно, в кратко интервю, златната медалистка на България отсече “Ще има поне още два медала!“. Нищо неподозиращата в този момент Ивет бе права за единия от тях. Минути преди края на нейния двубой, Евелина Николова бе грабнала бронзовото отличие в борбата за жени до 57кг.
В малкия финал, родената в гр.Петрич, 28-годишна, Евелина спечели по категоричен начин с туш и 5:0 точки срещу противничката си Валерия Коблова от Русия. Николова донесе второ отличие в женската ни борба, след това на Тайбе Юсеин. Двата успеха доказаха силата на българската школа в тази дисциплина.
Така се стигна и до последния ден на Олимпийските игри в Токио, в който изцяло се сбъднаха думите на Ивет Горанова. Българският ансамбъл по художествена гимнастика се пребори със сериозната си конкуренция в лицето на Русия и Италия, като накара цяла България да се гордее с трето златно отличие. Ден преди това Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова, Ерика Зафирова и Лаура Траатс се класираха за финалите, заемайки първо място в класирането. Възпитаничките на Весела Димитрова и Михаела Маевска започнаха отлично участието си във финала. Златните момичета водиха в резултата през цялото време, като получиха висока оценка 47.550 точки за изпълнението си на топки. Съчетанието бе съпроводено от фолклорните звуци на песента „Вода“ на Елица и Стунджи. Концентрирани до краен предел, българките показаха характер и здрави нерви `и при изиграването на смесеното съчетание с обръчи и бухалки, като отново бяха възнаградени с най-висока оценка 44.550. По този начин, с общ сбор от 92.100 точки, грациите ни записаха историческа първа титла за България в художествената гимнастика, прекъсвайки хегемонията на Русия на олимпийските игри, оставяйки ги втори. България ликуваше за шести път!
Не бива да омаловажаваме и успеха на Йосиф Миладинов, който дебютира на Олимпийските игри в Токио в дисциплина 100м. бътерфлай. След изключително плуване, 18-годишният Йосиф достигна финалите. Това бе първи финал за България на Олимпийския форум от 33г. насам и първи изобщо за мъжкото родно плуване.
Участието на 20-годишния български щангист Христо Христов, също бе сериозен повод за гордост. За съжаление, след изключително силно представяне, съдийска намеса отне възможността на щангиста ни да вземе своя медал. В отговор на съдийското решение, Христов се закани да се завърне много по-силен и мотивиран на предстоящите през 2024г. Олимпийски игри в Париж.
А България взе своя медал, медал на обединението. През всички 17 дни се усещаше това чувство за единство и обединение около успехите, радостта, щастието, тъгата, победите и загубите на нашите прекрасни спортисти. И някак си, те и ние изпълнихме максимата, че когато е най-трудно и безнадеждно, точно тогава българите намират сили да се изправят и да покажат на какво са способни. Този непримирим дух, присъщ за нашата малка България и хората в нея!
Източници на снимките: bnr.bg, madeinvarna.com, bgonair.bg, bntnews.bg, monitor.bg
Автор: Milen Gotti
