Природозащитници възстановяват почти изчезналата старопланинска популация на главоч и балкански щипок
Няколкостотин рибки от защитените видове главоч и балкански щипок отново плуват в реките на ПП“Българка“. Експерти от световната природозащитна организация WWF преместиха уязвимите риби от водосбора на р. Янтра в естествени водоеми край Габрово.
Включените в Червената книга на България представители от вида главоч (Cottus gobio) и балкански щипок (Sabanejewia balcanica) са изчезнали от някои старопланински реки от десетки години. Причина за това са били лошите екологични условия, следствие от дейността на човека.
Днес те са преодолени, смятат експертите от WWF. Естествено разселване на рибите в познатите води обаче е трудно постижимо поради различни препятствия по пътя им. Така се налага улавянето и пускането им в други реки.
Около 200 екземпляра главоч вече плуват в река Сивяк и река Паничарка край Габрово. Те са преместени от една от малкото жизнени популации на вида, намираща се в района на Стара река. Това обаче няма да я застраши от намаляване, уверяват природозащитниците, а ще помогне за нейното нарастване.
Повече от 500 балкански щипоци пък бяха уловени в севлиевската река Видима. Новият им дом също е река Паничарка над Габрово. Самото улавяне става с метода на т.нар. електронаркоза, като във водата се пуска слаб електрически импулс. Той замайва рибите за няколко минути и така лесно могат да бъдат хванати.
Новообразуваната популация в ПП“Българка“ на тези дребни рибки ще бъде наблюдавана. Именно развитието на малките видове е признак за състоянието на екосистемата, твърдят още експертите. А основната цел, разбира се, е да се запази нейното многообразие.
Дейността е част от проект „Свободни риби“ LIFE12 NAT/BG/001011, който е финансиран по програма Life + на Европейския съюз.
WWF
Главочът достига до 18 см, разпространен е в почти цяла Европа както в сладководни, така и в не твърде солени води. Обитава крайбрежните зони и обича скалното дъно. Той е застрашен от изчезване вид.
Балканският щипок е един от петте вида щипок, срещащи се в България. Той е уязвим от изчезване вид. Характерен е с ниска плодовитост, като женската хвърля хайвера си направо върху камъните по речното дъно. Обитава средните и горните течения на бързи реки, които имат пясъчно-чакълесто дъно.
