Институтът за космически изследвания в Русия ще си сътрудничи с Държавния исторически музей при проучването на уникални ръкописи палимпсести от архива на музея.
Сред първите документи, които ще бъдат изследвани със съвременна технология, е един от най-древните глаголически палимпсести от Кирило-Методиевата традиция. Той е написан с обла глаголица през X-XI век, най-вероятно в България. Палипсестът представлява древен ръкопис, чието оригинално съдържание е заличено, за да се използва листът отново. Премахването на оригиналния текст е ставало чрез търкане или промиване.
Ръкописът, който се пази в руския Държавен исторически музей, се състои от седем листа, съдържащи коледно песнопение. Листите са вмъкнати в сръбски ръкопис от XIV век, съобщават от Института при Руската академия на науките.
Текстът му ще бъде визуализиран чрез използването на мултиспектрална фотография. Върху него ще бъдат приложени специални алгоритми за обработка на данните, които са разработени от научен екип. Методът е подобен на този, който се прилага за заснемане на обектите в Космоса.
Експертите целят да визуализират глаголическия ръкопис, снимайки го със специални камери в много широк диапазон – от ултравиолетовия до инфрачервения. Тези снимки ще дадат подробна информация за създаването на текстовете върху документа, разкривайки разликата в химическия състав на мастилото и степента на проникването му в листа. Така ще бъдат разграничени отделните слоеве, нанесени върху документа, както и условията, при които е създаден.
Пример за мултиспектрално заснемане – обработен слой и изходно изображение на фрески от църквата „Рождество Богородично“, сн.: ИКИ при РАН
Този начин на изследване на различни времеви слоеве вече е използван в Русия при стенописите в църквата „Рождество Богородично“ във Ферапонтовия манастир. Миналата година в храма е направено проучване на фреските на един от най-значимите руски стенописци от края на XV век – Дионисий. Чрез съвременната технология е разчетен текст, който е смятан за отдавна изгубен.
Пълното разчитане на българския глаголически ръкопис от X-XI век ще бъде значимо събитие в световен мащаб. Днес са запазени по-малко от 20 раннославянски паметници, написани на глаголица.
Сред тях е Зографското евангелие, което се пази в Руската национална библиотека и е една от най-ранните книги на старобългарски език. Написано е с обла глаголица и съдържа 304 листа пергамент.
