Стефан Стойков – това е името на 18-годишното момче, което изуми американските си съграждани. И не само тях! Абитуриентът получи положителен отговор от всеки един от 18-те университета, в които е подал документите си. Сред тях са и така наречените университети от „Бръшляновата лига“ (Ivy League): „Харвард“, „Принстън“, „Йейл“, „Корнел“, „Браун“, Пенсилванския университет, Колумбийския университет и колежът „Дартмут“. Останалите десет учебни заведения, от които е получил „Да“ са „Чикагският университет“, „Станфорд“, „Джон Хопкинс юнивърсити“, „Амхерст“, „Клеърмонт Маккен“, „Помона“, „Вашингтонският университет в Сент Луис“, “Дюк“, „Уилямс“ и “Университетът Нотер Дам“.
Стефан признава, че надеждите му са били да влезе в един от елитните университети. Сега той има възможността да избере да учи в който пожелае, при това с пълна стипендия, която всички те му предлагат.
Когато е на 8 години българският гений емигрира в САЩ заедно със семейството си. Родителите му печелят Зелена карта и въпреки че никой от тях не владеел езика, предприемат начинанието да се преместят от Ямбол и заживяват в Индианополис, щата Индиана. При пристигането си 4-членното семейство се настанява в двустайния апартамент на свои близки – лелята и вуйчото на Стефан. Трудностите им не свършват до тук и няколко месеца по-късно родителите му се разделят. Стефан остава да живее при майка си, която работи като домашна помощница, а баща му започва работа като шофьор и контактите между тях отслабват.
Знаейки колко много е жертвало семейството му, за да бъде, където е сега и мотивиран от майка си, Стефан с бързо усвоява знания и напредва значително сред връстниците си. Тръгнал от несигурността и трудностите, от задачите и есетата, които пише дума по дума с отворен българо-английски речник в началото на втори клас днес Стефан е наричан гений заради постигнатия резултат от 2400 точки на SAT – максималния резултат.
Източник на снимката: indystar.com
Още в трети клас той изпъква с уменията си по математика и бързото решаване на задачи. В пети клас езиковата бариера вече е преодоляна и той безпроблемно пристъпва към по-нататъшния си успех. В по-горните класове вече е в групата за напреднали ученици и дори печели златен медал заедно със своя отбор на научна олимпиада. Учителите му го определят като прилежен и дори педантичен, тъй като Стефан подготвял домашните си преди поставените крайни срокове и се уговарял с преподавател, който ги проверявал при необходимост от корекции. В свободното си време пък помага на ученици, чийто майчин език не е английския, да се справят с езиковата бариера – препятствие, което е стояло пред самия него при пристигането му в САЩ.
За SAT Стефан се подготвил сам – с един учебник, взет от библиотеката. Признава, че имал затруднения и допускал грешки с въпросите от „четене с разбиране“. Резултатът му обаче потушава всяко притеснение, защото е рядко постиган дори от ученици, чийто майчин език е английският. Статистиката сочи, че освен него в САЩ има само двама с положителни отговори от всичките осем най-елитни университети н страната.
Стефан е на път да вземе едно от най-важните решения в живота си, а именно кой университет да избере. Всички вярваме, че какъвто и да е изборът му, пред него стои светло бъдеще на учен, чието име се нарежда достойно до всички велики български гении.
Пред медиите в САЩ Стефан споделя за трудностите, през които е преминал и мотивацията за успех:
