Българчето, което развълнува хиляди сънародници със своята песен (видео)

„България за мен е като при Бог… „, казва малкият Виктор, роден и живял досега основно в Америка, и допълва уверено, че когато порасне, ще живее в България и ще отглежда животни в родния край на дядо си – Трънско, откъдето, като скъп спомен в главичката си, е запечатал зелените полета и хубавите коне, които безкрайно обича. Мечтае да направи приют за бездомните животни, за да няма страдащи и убивани.

Виктор Велинов е на осем години и от малък му се отдава да пее и съчинява. Баща му е руснак, а майка му – българка, и именно тя, неуморно подклажда копнежа и любовта към България.

„Далеч от Родината, ние не преставаме да бъдем българи!”

– убедена е тя, и разказва, че за сина ù, роден в Ню Йорк и според мнозина – живеещ незасегнат от неволите на средностатистическото българче у нас, България е раят на земята! До преди да навърши 4-ри години, дори вярвал, че щом до България се стига само със самолет, то тя е на небето…

Пролетта на миналата година, майка му го изненадва с новината, че е купила билети и ще прекарат лятната си ваканция в България. Това е едва третият път, в който Виктор посещава родината на дедите си и ентусиазиран съчинява своя песен в нейно име – „Откъснатите цветя на България“.

Мелодията е изцяло дело на Виктор, а текста написва с помощта на майка си, Кристина Велинова – поетеса, чиито стихове звучат в редица песни от деветдесетте години. С Александър Чадов, учител по музика на Виктор и випускник на Московската консерватория, правят професионален запис на песента, която носи подзаглавието „Химн на емигрантските деца”.

Поради неразбирането на метафората „откъснати“ (оказва се, някои слушатели/читатели, приемат това като „проклятие“) и укорителните коментари, плъзнали из мрежата под редица публикации, Кристина се чувства длъжна да обясни, че „откъсването“ не е в смисъл на физическо умиране, а изразява културното откъсване на човек от „корените“ му, от традициите и бита на дедите му. Хората, напуснали пределите на отечеството си за постоянно или за неопределен, но неминуемо твърде дълъг период, се откъсват културно от родината и постепенно, под влияние на средата, приемат чуждия начин на живот, променят мисленето си, културните им норми придобиват различни аспекти. „Откъснатите деца…“, за които Виктор пее, са онези дечица, за които българският език никога няма да бъде основно изразно средство и по този начин ще загубят и всички нюанси на богатата ни култура. За тях националните празници на България са пореден учебен или работен ден и това е още една причина да се отдалечават – откъсват от изконно българското наследство.

Освен на почти непознатата си родина, Виктор посвещава химна и на всички български дечица в чиито вени гори българска кръв – родени в чужди, понякога не особено гостоприемни страни,  растящи извън пределите на България и далеч от прегръдките на най-близките си. Онова, което ние, живеещите в България, често приемаме за даденост и не оценяваме докрай, е най-голямата мъка на откъснатите от родната земя деца и техните родители. 

България, България –
Така нарича мама сълзите си
България, България,
Земя, където почиват дедите ни…

(откъс от „Откъснатите цветя на България“)

Към благородната кауза се включват и по-големите Нели и Мартина от Кънектикът (САЩ), които Виктор е решил да „задържи” и като беквокалистки в бъдещата си музикална банда. Момичетата се отзовават без колебание на поканата да запишат химна и въпреки километрите, които ги делят, също стават част от красивото и прочувствено изпълнение. Нежните гласчета на заден план, придават на цялостната творба завършеност и добавят красив акцент, който пробожда не едно българско сърце у дома или зад граница. Във видеото по-долу, можете да чуете красивото изпълнение на трите български деца, имали участта да растат далеч от земите на предците си – „…крехки цветя… откъснати и разпилeни по света. Това са децата на един непреклонен народ със славно минало…“, казва Виктор в своята песен!

Химн на емигрантските деца „Откъснатите цветя на България“

 

---