Ковачевица е едно очарователно кътче с незабравима история, чиито легенди владеят съзнанието на всеки докоснал се до него и до малкото останали местни жители. Западните Родопи разкриха своята незабравима красота – своята природа и неповторим бит. Едно уникална и магнетично място, вдъхновило много автори и български творци.
Женското тайнство е един магичен свят. Трудно достъпен не само за мъжете а и за самите нас, жените. Този магичен свят дава достъп до нашите сетива и невидими емоции, които често занемаряваме в ежедневните си дейности. Събуждането му може да ни вдъхнови за нови и интересни начинания, може да преоткрием част от нас, която даже не познаваме.
По стечение на обстоятелствата това се случи и с мен самата на едно прекрасно място в западната част на Родопите, в старата и вдъхновяваща Ковачевица. Това беше преживяване, което успя да докосне нежните струни на женската ми същност.
Обичам тези български планини, всяка крие нещо различно и тайнствено в недрата си. Такава е и Родопите с не лесен, но завладяващ път, навсякъде около теб красота, природа, тишина и уют. Да, това усещане от времето, когато баба ме държеше за ръчичка, то никога не успя да излезе от сърце ми. Това е от ония места, които нахлуват в съзнанието ти и не ти дават мира- старите къщи китно подредени по склоновете на Балкана, калдъръмените тесни улички, криволичещи между тях. Историята блика между тесните процепи и скосените ръбове на каменните стобори.
Тази среща ме събра с двадесет интересни жени, всяка интригуваща по-своему, всяка търсеща себе си. Винаги започвам такива начинание без очаквания, ако можеш да дадеш на другите нещо от теб и да вземеш нещо за себе си, би било най-добрия вариант. А животът винаги се отплаща. Огледалните ни образи в началото бяха като неакордирано пиано, но благодарение на нашите ментори Стела -Stela Saci-sundari Hristova и Драгоница, всичко си дойде на мястото. Плахата ни емоционалност, отстъпи пред топлината, отдадеността и уюта, които успяха да ни залеят и преминат през нас. Този цветен и отпускащ женски ритрийт, сякаш лекуваше с всяка минута човешките ни души. Когато ние жените сме заедно, ние сме са една несломима сила, събуждаща творческата енергия, интуицията, жената, майката, съпругата у нас, но тази, която се харесва, тази която се обича, тази която се оценява. За да ни обичат останалите, първо ние трябва да се обичаме.
Както казва Stela Saci-sundari Hristova в този ретрийт за жени „От любов към себе си„, “ Силното женско сестринство“, наистина е важно. И Сачи и Драгоница се грижиха за нас през цялото време, от уютната обстановка, невероятните трапези приготвени от нашите домакини Юрдана Yurdana Shivacheva и съпругът и Мони от къща за гости Кануш Войвода, както и Ели от Слънчевата къща, до прекрасните ателиета и игри, които бяха подготвили за нас. Цвят, наслада и радост за всички сетива. Винаги ми е било любимо Ателието по рисуване с къна, но имаше и разходка из Родопите, Практики за емоционално освобождаване, Сари ателие, Таро кръг, мантра медитация, Алманах на мечтите и тайнството на ритуала Гелина в с. Скребатно. Повече от прекрасно. Традициите ни заляха с такава сила, толкова разтърсващо и истинско. Вълшебните гласове на тези чудесни местни жени са истински вълнуващи с упойващи и красиви напеви. Традиционните носии, отрупана трапеза с местни блюда, любовта, с която предават своя завет, толкова далечно за нас хората от градовете и същевременно много близо до търсещата ни мир и здрава връзка с корените ни душа.
Грандиозния финал на нашето магическо преживяване, нямаше как да не ни доведе до село Рибново и традиционната сватба, която успяхме да видим. Очите не могат да възприемат едновременно толкова цветове, радост, усмивки, споделеност. Никой от нас не можа да се въздържи. Дългото, цветно и бликащо от радост и щастие хоро, се извиваше като змия през целия мегдан. С гордите, елегантни и красиви осанки, величествено се носеха около нас със ситни и ритмично премерени стъпки. Много екзотично, интригуващо и вълнуващо за нас. Проблясващите пайети по везаните елечета се запечатаха в съзнанието ми, преминаващите погледи от зелени и сини очи, щастливи хора завърнали се в родния дом, за да отдадат почит към дълбоките си традиции, уважение както към своят род и старини, така и към бъдещето поколение. Защото ние трябва да помним кои сме, откъде сме дошли и къде отиваме.
Това е нещо, което трябва да се преживее. Благодарна съм на себе си, че се погрижих за детето в мен, за жената, майката и съпругата.
Бъдете част и вие от това прекрасно събитие. Споделям с вас информация за това по-долу. Датата е по-женска от всякога, 8 март. Подарете си нещо само за вас.
Повече информация за събитието, можете да видите тук.
