снuмка: uni-sofia.bg
На 28 ноември 2013 година се навършиха 90 години от основаването на първата висша богословска школа в България – Богословският факултет към СУ “Климент Охридски”. По повод годишнината се откри изложба „Съкровища от дарохранителницата на Богословската библиотека” в сградата на висшето учебното заведение. Също така на този ден се чества и 125-годишнината на Софийския университет и на първата в България Университетска библиотеката, която също има толкова дълга история.
През 1951 година Богословският факултет е бил разделен от Софийския университет, назован с името Духовна академия “Св. Климент Охридски”, разделението е било по политически причини под закрилата на Светия Синод и Българската Православна църква, но през 1991 година отново става факултет към Софийския университет.
Богословският факултет е основан през 1923 година. Пръв декан на факултета е проф. протопрезвитер д-р по богословие и право Стефан Цанков (1881 – 1965 г.). Веднага след основаването на богословската школа е създадена и библиотека по теология.
В единствената по рода си специализирана библиотека по теология са съхранени множество ценни и редки книги. През годините в нея постоянно постъпват дарения с лични библиотеки. В момента факултетната библиотека разполага с над 73 792 тома специализирана литература по теология.
Колекцията в областта на Богословието съдържа 376 заглавия в 477 тома от ценните издания (отделно от общия фонд на библиотеката) и 1 109 заглавия ценни издания от 19 и 20 век.
Като едни от най-важните съкровища от дарохранителницата на Богословската библиотека са личните библиотеки на Н. Б. Екзарх Йосиф І – 
409 тома; Българския патриарх Кирил, дарил 4 819 тома; Проф. д-р Стефан Цанков – 9 568 тома ; 500 тома, дарени от старозагорския митрополит Методий Кусев. Голяма част от ценните книги съдържат дарствени надписи, посвещения, автографи, ръкописни бележки, което ги прави още по-ценни. Цялото това богатство от книжовни паметници е същкровищница за изследователите.
Благодарение на това богатство от ценни книги – „българската душа на знанието“ – са се градили и продължават да се градят здравите основи, на които стъпва българският народ и неговото духовно развитие и зрялост.
