Нов музей вече приема посетители в Смолян. Негови създатели са членовете на Сдружение „Родопски хайдути“ – група младежи, поставили си за цел да пазят и популяризират културното наследство на Родопския край.
Музеят се намира в Хаджичоневата къща в кв. „Устово“, строена през 1873 г. Вече две години тя се стопанисва от сдружението с амбицията да я превърне в музей на патриотизма.
Сградата е ремонтирана от доброволци и членове на „Родопски хайдути“. Чрез дарения са осигурени материалите за реконструкцията й, за да блесне отново в автентичния си вид.
Редица жители на града са предоставили стари вещи, оставени в наследство, с които да се допълни музейната сбирка. Нейното оформление не е завършено напълно, но музеят посреща посетители, за да се набавят средства за пълната реализация на проекта по възстановяване на културния паметник.
Хаджичоневата къща, сн.: Сдружение „Родопски хайдути“
Община Смолян предоставя срещу наем къщата на патриотичното сдружение за период от 10 години. През това време мястото трябва да се превърне в своеобразен център на родолюбието, хранилище на местната култура и история. Тук вече се провеждат уроци по история с деца от детските градини и училищата, а музейната експозиция ще онагледи в още по-голяма степен богатството, завещано от дедите ни.
Председателят на дейното сдружение Манол Ружинов споделя за БНР, че превръщането на Хаджичоневата къща в музей няма за цел да конкурира по някакъв начин Регионалния исторически музей в Смолян. Идеята е сградата да бъде запазена като отличителна за времето си архитектура, да бъде спасена от следите на времето и да привлича туристи в града.
Хаджичоневата къща е образец на късновъзрожденската родопска къща, изградена по поръчка на Лазар хаджи Тодоров, по-късно наследена от търговеца Стою хаджи Чонев. Тя придобива истинска историческа стойност заради революционната дейност на двама от синовете на хаджи Чонев – Вранчо и Щоно. Те са взели дейно участие в борбата срещу османското иго, събирайки в дома си местни патриоти, за да организират въстание, тъй като Родопският край остава под османска власт след 1878 г.
Къщата е свързана и с просветния живот в региона – преди Освобождението тук е живял отец Константин Дъновски, баща на Петър Дънов. Той е бил първият български учител в този регион.
