„Хъшове“ с юбилей на сцената на Народния театър (видео)

Немили и недраги, Вазовите герои за пореден път се провикват в един глас „Да живей България!“.

Театралното представление „Хъшове“ на Александър Морфов, по повестта „Немили-недраги“ на Ив. Вазов, прави своя прощъпалник на 22 октомври 2004 г. на сцената на Народния театър. Премиерата преди десет години предизвиква невероятно много положителни отзиви сред публика и критика, които не затихват и до ден днешен. „Хъшове“ се играе вече над десет сезона и години по-късно, отново на същата дата, романтичните и трагични възрожденски образи изправят на крака публиката си. Впечатляващата цифра от над двеста хиляди зрители, от България и света, са гледали спектакъла „Хъшове“ и с умиление са ръкопляскали след призива „Да живей България!“. Огромно постижение е не само за България, но и по целия свят, когато един театрален спектакъл се задържи на сцена толкова дълго време. Малък брой режисьори и трупи могат да се похвалят с това, а Морфов е един от тях.

„Вярваме, че утре ще бъде вчера…“, – каза просълзеният режисьор на едно от най-гледаните родни представления в юбилейната му вечер (22.10.2014г.) – Добротата, милосърдието, любовта към свободата са ни водили през годините. И никога не сме били имитатори“. – завърши той.

„Несгодите, които са имали тези герои тогава, не са много по-различни от тези неща, които ни тормозят в момента нас. Това ги кара да се изправят на крака и заедно с нас да извикат: „Да живей България!“, казва актьорът Дарин Ангелов.

Целият актьорски състав, участвал в спектакъла през изминалите години, излезе на сцената на 22 октомври. Александър Морфов също е влизал в редица от ролите, без да изоставя амплоато си на режисьор. Публиката изпрати на крака и дълго аплодира артистите, които от толкова време играят Вазовите герои, че донякъде ги идентифицираме с тях – новият Македонски (Д. Донков), Владиков (В. Ганев), Странджата (Р. Чанев), Хаджи (В. Танев), Димитрото (П. Пеев), Попчето (Хр. Петков). И Христо Мутафчиев, който трябваше преди години да напусне актьорския състав след покосилия го инсулт.

Разбира се, осезателна бе липсата на един от най-емблематичните „хъшове“ – Чочо Попйорданов, който загина при нелеп инцидент на 5 май 2013г. и в чиято памет, актьорите изиграха 200-отното поред представление на „Хъшове“.  От негово име на театралната сцена излезе да се поклони баща му Иван Попйорданов.

„Светла му памет…“ – каза актьорът Деян Донков, близък приятел на покойния Чочо, и споделя, че не се чувства много добре в ролята на Македонски, с чийто образ и до ден днешен публиката свързва основно Попйорданов.

През изминалото десетилетие, освен любовта и признанието на публиката, „Хъшове“ са отличени и с много награди: „Аскеер“-и за режисура, за водеща мъжка роля (В. Йорданов за превъплъщението си в образа на Бръчков) и за най-добро представление; „Икар“-и също за режисура и майсторско техническо осъществяване; награда „Иван Димов“ за млади таланти (В. Йорданов) и отличия за режисура, сценография (Ел. Иванова) и най- добра мъжка роля (В. Ганев) от „Друмеви театрални празници и нова българска драма“.

Носителят на приз за водеща мъжка роля Валери Йорданов е играл на премиерното представление през 2004 г., на сцената е и днес – 10 години след първото и мощно „Да живей България!“..

„Аз най-много обичам репликата: „Може би само смъртта ще осмисли живота ни“. – обяснява актьорът Валери Йорданов – „Тя е подпис на всеки един хъш, който е загинал след това!“

Специалното представление на „Хъшове“ беше част от програмата, с която Народен театър „Иван Вазов“ отбелязва сто и десетата си годишнина. Интересен факт е, че именно с „Хъшове“ стартира в началото на миналия век – през далечната 1904г., програмата на Народния театър, а петдесет години по-късно (през 1954г.) със същата патриотична постановка се чества половин вековният му юбилей. Едва ли можем да си представим по-хубава традиция и почит на патрона на Народния театър – Иван Вазов…

---