Източник на снимка: arheolozi.com
Берковското село Гаганица става обект на проучване от страна на студенти по археология и история в Нов български университет. Във фокуса на изследванията им ще влязат археологически и средновековни обекти, които досега никога не са били проучвани детайлно. Селото е малко, но – изключително интересно с богатата си история. По тези места са живели траки, славяни, римляни, византийци, турци и българи. Хората са се заселвали в местността и заради златоносната река Златица, която пресича селото.
В Гаганица има неизследвани останки от много антични крепости, средновековна църква и уникални къщи от началото на Възраждането, както и непроучвани от никого могили.
Първата задача на студентите обаче са теренните проучвания на вече описани забележителности. Една от тях е светилището на Зевс и Хера, открито в местността Грамаге. Образите на древногръцките божества са издялани върху мраморни плочи заедно с ликовете на Артемида и Бог Митра. Селото има и църква, строена през късното Средновековие. „Свето Възнесение Господне“ е вдигната през 1678 година, а днес е паметник на културата. Храмът е интересен с иконите и олтара си, които се пазят в историческия музей в Монтана, защото църквата е пред разруха. Според преданията, именно в този храм е лобното място на въстаници от въстанието на Манчо Пунин, избухнало през 1836 година срещу турското робство. Въстанието е известно в историята като Манчовата буна. Гаганица е интересна със специфичните си къщи. Домовете на местните са строени в началото на Възраждането и по архитектура се различават коренно от къщите на жителите на околните села. Днес техният стил се определя с името „гаганишки“ къщи.
Първите писмени сведения за селото са от 1477 год. от турския Тимарски регистър с име Гаган – „стрелци, улучващи хора“. Някога в
Източинк на снимка:svetimesta.com
Гаганица са живели малко над 2000 души, а днес селото се обитава едва от 300. Местното училище отдавна е заключило врати, но преди 70 години в него е учил писателят Йордан Радичков, родом от близкото село Калиманица. И сега гаганци пазят чина, който прочутият им земляк е търкал от четвърти до осми клас.
Проучването на историята на Гаганица се финансира от Нов български университет, като пълно съдействие ще окаже местната власт и историческият музей в Монтана. Резултатите от експедициите ще бъдат публикувани в годишното издание на монтанския музей за 2014 година и в електронните издания на университета. Студентите, които участват в археологическите и исторически проучвания, ще получат кредити за стаж и практика по специалността.
За любопитните: Гаганица се намира на 80 км. от София и на 13 км. – от Монтана. Близко е до курорта с минералните бани Вършец, селото с топлите извори – Бързия и ски пистите на връх Ком над Берковица. От Гаганица бързо се стига и до Лопушанския манастир, където преди година беше открита след странни обстоятелства чудотворна икона на Богородица.
