(снимката е илюстративна) източник: foto.stroitelstvo.inf
Гилене е едно малко Габровско селце – закътано и забравено. И не е единственото обезлюдено и потънало в самота село с плодородни и буренясали земи. То споделя същата съдба като много други селца в красивата ни страна.
От един репортаж на Илия Стойков разбрахме за съществуването на това село и за единствения му жител – Стамат Георгиев, който извършва нещо толкова голямо и значимо, че дори е трудно да се намерят думи, с които да се опише доброто дело на този човек.
Дори е имало предложение въпросното село да се казва не Гилене, а „Стаматово“. На името на този добър човек, единствения останал жител на това изчезнало от административната ни карта място. Но поради скромността му, името на селото си остава същото.
Ще върнем времето само с няколко години, за да си припомним какво беше българското село преди и какво е сега…
Само преди две десетилетия в село Гилене и изобщо във всяко едно българското село е кипял живот: красиви и скромни къщички, подредени грижливо градинки, трудолюбиви и усмихнати хора и много играещи на воля деца. Имало е църква, училище, библиотека, магазин, пазар, дори и кино. Хората са вдигали толкова големи и пищни кръщенета и сватби – стари и млади от няколко села са се събирали да празнуват заедно.
Църквата е заемала важно място в живота им. Вярвали са повече в духовния свят, отколкото в материалния. Спазвали са стриктно българските традиции. Нямало е разделение между хората, живели са в мир и спокойствие.
С годините пъстрото и изпълнено с живот българско село потънало в мрак и бурени… Но нашата история за село Гилене не свършва толкова мрачно – и то благодарение на новите заселници в селото и учителя Стамат.
Учителят не само съумява да съживи селото, но успява да помогне на цигани – катунари да живеят по-добре.
Преди четири години на това място пристига цигански катун от 8 каруци, за да присвоят каквото е останало в изоставените къщи на селото. Ненамерили нищо и стегнали каруците отново за път.
(снимката е илюстративна) източник: bnr.bg
Бившият учител успява да предума циганите да останат в селото. Завел ги на селския бостан с тикви, където пасели изоставени кози. Там имало още и неожъната ръж, овошки. Научил ги как да гледат козите, да ги доят и от млякото им да правят сирене. Показал им как да слагат капани за диви свине.
Стамат Георгиев успял да уговори циганите да се настанят в изоставените къщи. Започнал да ги учи и на четмо и писмо. Така се родила и идеята да се съживи изоставеното училище. Освен че се е занимавал със своята ограмотителна дейност, но и напролет бил агроном. Учил ги на земеделие. Мъжете се грижили за козите, а жените обработвали земята. През 2011 г. всички успели да съберат голяма реколта от овошките и градините, която продавали в Габрово и спечелили 22 хил. лв. През 2012 година реколтата е още по-добра и започват да отделят средства за ремонт на пътя.
С изработените средства успели да си купят микробус, за да си доставят стоки, лекарства, ученически пособия и други необходими неща. На следващата година със собствени средства новите заселници възстановили електричеството и водата, а през 2013 г. ремонтирали пътя си.
Селото отново ще присъства на географската карта, благодарение на новите хора в селото – циганите, но и най-вече на учителя Стамат. Те предложили селото да се казва „Стаматово“, но учителят предложил името „Кутуново“.
Дано примерът на Стамат Георгиев да бъде последван от много други хора в България, обичащи природата и земята, които да насочват тези хора, лутащи се без посока, манипулирани и жестоко осъждани за всичко случващо се в държавата. А има толкова обезлюдени села и изоставена земя, чакаща човешка ръка. Ако се даде отново живот на българското село, ако в тях заживеят нови хора, които да се грижат за земята, да работят и да произвеждат храна за себе си и за продан, вместо да обикалят бездомни улиците на града и да предизвикват недоволството на гражданите.
.
Забележка от главния редактор на Добри новини
След сигнал на наш читател, на 25 май 2014г. направихме проверка, като пуснахме запитване до: Община Габрово, картографския отдел на Датекс, проверка в сайта на Националния статистически институт и в сайтове географски карти. При извършената проверка беше установено, че всички факти, събития и герои в публикацията са художествена измислица. Редакцията на Добри новини поднася извинения към своите читатели, които са се почуствали подведени от текста в публикацията, написана по заблуждаващи материали от други недобросъвестни медии!
