Фамилният дом на Ботевия четник Никола Обретенов, син на видната българка Баба Тонка, отвори врати след като почти двадесет и пет години тънеше в забвение и частична разруха.
Откриване Къща-музей „Баба Тонка“
Снимка: Община Русе
На връх националния празник на България 3-ти март, градоначалникът на Русе Пл. Стоилов и директорът на Регионалния исторически музей – доц. Н. Ненов, прерязаха лентата на реновираната сграда, след тържествена церемония пред паметника на Баба Тонка, извисяващ се в непосредствена близост до едноименната къща. На откриването Доц. Ненов припомни, че цяло поколение русенци не е стъпвало в музея на Баба Тонка – къщата, където хората са идвали за да се видят с Никола Обретенов – не само един от Христо-Ботевите четници, но и един от малкото опълченци, доживяли свободна България, а впоследствие станал народен представител и кмет на Русе.
Гражданите на стария Русчук добре помнят, че допреди две-три години къщата-музей беше в тежко и много окаяно състояние. За първи път културно-историческият обект отваря официално врати като музей през средата на миналия век (1958г.), но впоследствие сградата бива възстановена на Обретеновата наследница – Лиляна Балканска. По-късно имотът отново става собственост на Община Русе, но след разкрити конструктивни деформации, при които се разбира, че къщата потъва и се руши заради нестабилните пропадъчни почви в района, през 1992 година катинарът щраква на вратите и музеят остава затворен в продължение на почти четвърт столетие. Съществуващата към него момент експозиция, е приютена в къщата на З. Стоянов.
Двадесет години по-късно, по повод двеста години от рождението на Баба Тонка, Община Русе успява да осигури необходимите за ремонта над 230 000лв. В края на 2012-та година дълго чаканата реконструкция стартира, но проблемите не спират. Срутване на една от стените на старата къща, налага замразяване на дейностите и подготвянето на втори ремонтен проект. Крайната дата 3-ти март 2015г., на която се предполага музеят да отвори врати за посетители, е под въпрос. Въпреки това, обещанието е спазено и в деня на честванията на българското освобождение през тази година, с широко отворени врати къщата-музей посрещна десетки русенци и гости на града.
Къща-музей „Баба Тонка“
Снимка: Община Русе
Старата експозиция е била подредена само на първия етаж на сградата и се е побирала в скромните пет стаи. Днес напълно заети са и трите етажа, като практично е предвиден и монтиран асансьор.
В подземието на къщата, по един наистина атрактивен и въздействащ начин, е пресъздаден русчушкият зандан с тежките врати на затвора, „тела” на оковани затворници, ефектни декори и аудио фон на дрънчащи вериги. В къщата се съхраняват множество експонати, част от живота на Баба Тонка и фамилия Обретенови – лични вещи на видната българка и семейството ù, на войводите П. Хитов и Ф. Тотю, които се установяват в Русе след Освобождението, сабите на Раковски и Ст. Караджа и др., като най-ценният експонат си остава черепът на Караджата, дарен на Историческия музей в Русе през 1957г. от правнучката на Баба Тонка, а именно Лиляна Балканска.
Модерни, интерактивни екрани, ни запознават с историята и разказват за дейността и съдбата на Тонка Обретенова и нейната бунтовна фамилия, като част от борбите за освобождение не само на русенци, но и на целия българския народ.
Къща-музей „Баба Тонка“
Снимка: Община Русе
Неминуемо посетителят напуска музея с чувство на преклонение, уважение и признателност към легендарната майка и нейните синове и дъщери, и към силата на духа на тази велика българка, която, след като научава, че единият ù син е загинал, а другият отведен в заточение, изрича гордо и пламенно: „Четирима сина загубих. Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.“
