Малко познатият античен център Залдапа в земите на Добруджа, разположен в местността Калето, между Абрит и Добрин, област Добрич, е известен с много названия – Абтаатското кале, Къз кале, Хисар кале и др., а името му означава студена или жълта вода. Въпреки многото му имена обаче, за това древно средище се знае недостатъчно и тепърва тайните му ще се разкриват.
Градът дълго време е бил погрешно възприеман за античния Абриту, но след неговото откритие при Разград, археолозите отъждествяват селището със Залдапа – безуспешно търсен в Североизточна България и по-конкретно в Добруджа област. Този извод, направен преди около седемдесет години, вече се е наложил в съвременната история, макар все още да няма нейно епиграфско потвърждение.
Снимка: www.standartnews.com
Ранните археологически проучвания в Залдапа са от началото на 20-ти век, а впоследствие са извършвани непълни и незадоволителни теренни изследвания. С течение на времето древният строителен материал, изграждащ крепостните съоръжения, е устоявал на климатичните условия, но ред други причини, като системно ограбване и разрушаване, започнало още през ХІХ в. и продължаващо до наши дни, са застрашили значително целостта на мащабния монумент.
Това е един от големите римски градове, които безсъвестно са разграбвани от иманяри и затова разкопките са крайно наложителни за спасяването на крепостта и опазването на това културно и историческо наследство.
След първоначалните разкопки през миналия век, частично са проучени укрепителната система, гражданската базилика, раннохристиянска църква и уникално по начина си на изграждане водохранилище. Знае се, че изградената през ІV в. крепост е функционирала около 250 години, претърпявайки неколкократни преустройства и ремонти, чак до залеза на градището в края на шести век, поставен с голямото аварско нашествие. Десетилетие по-късно, животът в Залдапа окончателно замира.
Снимка: fakti.bg
Именно по-новите разкопки в историческото селище, стартирали в началото на август тази година, разкриха най-ценното и впечатляващо до момента откритие – така наречената Епископска базилика. По думите на проф. Атанасов от Историческия музей в Силистра, който е ръководител на екипа, в сътрудничество с доц. Йотов – директор на Варненски археологически музей, забележителната раннохристиянска сграда е напълно и достойно съпоставима с най-големите храмове в крепостите Томи и Одеса, както и други подобни градища.
Предвижда се разкопките да продължат до края на септември и да бъдат подновени през следващата година, а директорът на РИМ – Добрич, припомня, че Залдапа никога досега не е била обект на изследване и разкопки. По тази причина за сегашните дейности са отпуснати 40 хил. лева от държавата и 10 хил. лева от община Крушари. Археолозите предполагат, че „трикорабната базилика“ с внушителните размери 37 на 21 метра, е била на два етажа и е изградена още със зараждането на селището, тоест ІV – V век. Действащ храм е била до началото на VІІ век, когато нашествениците напълно опустошават Залдапа.
През последните десетилетия подобна базилика не е откривана в България, а красивата и рядка по своето изграждане ажурна олтарна преграда от мрамор, оприличавана на фина брюкселска дантела, прави откритието едно от най-ценните археологически находки, тъй като се среща едва за втори път на Балканския полуостров.
Снимка: www.standartnews.com
Част от колона, изпълнена от червен мрамор с бели ивици, използван единствено при строежи на представителни антични сгради, е другото уникално по рода си откритие. Сред безценните артефакти са нежни мраморни гълъби от декорацията на амвона, орнаменти от изящна олтарна преграда, близо 400 монети, фибули, култови предмети, различни керамики, две търговски пломби и други. Надеждата на археолозите е, че ще успеят да открият и резиденцията на епископа, за която вече има свидетелства.
Амбицията на екипа е базиликата и част от крепостните стени на Залдапа, чиито величествени мащаби са малко под четиридесет хектара, да бъдат възстановени и селището да се превърне в туристическа дестинация. Разкритите досега съоръжения са доказателство за ценността на обекта и без съмнение ни дават право да причисляваме Залдапа към най-забележителните и значими антични градски средища в тази част на Балканския полуостров!
.
Кратко видео за разкопките в Залдапа.
