Снимка: svejo.net
127 декара в непосредствена близост до Деветашката пещера станаха общинска собственост. Държавата даде терена на Ловеч, защото местната власт има готовност да направи пещерата широко достъпна за туристи. Около нея ще има паркинги с места за отдих и химически тоалетни. В тези зони посетителите ще могат да се упражняват в стрелба с лък или скално катерене, ще има пикник зони и десетки кътове, а и достъпът до пещерата ще бъде по-лесен. За посетителите ще работят екскурзоводи, а информация ще предлага на място център, в който ще стои археологически кът с фрагменти на открити в пещерата керамика, каменни образувания и кости. В него ще има снимки и витрини с нагледен материал. Пещерата ще се промени и отвътре. Галериите ѝ ще бъдат осветени и в тях ще има восъчни фигури, пресъздаващи праисторическия начин на живот.
Предлаганите нови туристически продукти ще се обвържат с вече съществуващите еко пътеки към Крушунските водопади, пещерите Урушка маара и Бонинска дупка в землището на село Крушуна в община Летница.
С какво е уникална Деветашката пещера?
Снимка: novinite.net
Тя е една от най-големите пещери не само в България, но и сред най-големите в Централна Европа. Отстъпва първенство само на пещерата на гигантите в района на Триест, Италия, с височина 137 м. Сводът на Деветашката пещера е 60 метра над земята, а на места достига и 100 метра височина. Дълга е близо 2.5 км, а площта ѝ е 20 400 кв. м. Пещерата е огромна и неимоверно красива, величествена и пленителна. Открита е едва през 1921 година и е била използвана най-вече за склад на гориво и храни от държавния резерв в соцвремената. Никой обаче тогава не е прогледнал за невероятните възможности за развитие на бизнес чрез туризъм, свързан с нея. „Тя е чудо, което трябва да се покаже на света. Трябва да се види, не може да се опише“, коментират хора, пленени от магнетизма на Деветашката пещера. До нея води малко труден за минаване път с мост над река Осъм. Входът и са огромни сводове. Само на 40 метра от влизането навътре се намира зала с площ от 2 400 кв. м. Пещерата се разделя на два клона. Единият е сух и топъл, но през другия тече река, чиято вода блика от 14 извора. По пътя ѝ се образуват 11 красиви езера и водопади. Местните я наричат Маарата или Окната заради отворите на тавана, през които наднича слънцето. Заради височината на купола и дупките в сводовете навътре в пещерата растат дървета. Попадайки за първи път в нея, човек се чувства точно като в приказка. В пещерата са открити следи от човешки живот. Най-ранните свидетелства за обитаване са от мустерския период на старокаменната епоха. При археологически разкопки са намерени предмети от късния палеолит, неолит, халколит. Човешкото присъствие в пещерата продължава в бронзова, желязна, тракийска и римска епоха и по времето на турското робство. Природното чудо се обитава и от много животни. Само прилепите са 15 вида, но се срещат тритони, псевдоскорпиони, защитени видове костенурки, змии и птици. Достъпът до пещерата от 1 юни до 31 юли ежегодно е забранен, тъй като тогава е размножителният период на прилепите.
Преди 3 години пещерата се превърна в снимачна площадка на едни от най-мащабните и зрелищни сцени от хитовата холивудска продукция „Непобедимите 2“. Пред камерите в пещерата застанаха популярните екшън герои Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Жан-Клод Ван Дам и Чък Норис. Именно екипът на филма заради сцените изгради реален 114-метров мост за лесен достъп до входа на пещерата, който след това остана като „подарък“ за местните жители.
Въпреки че е отворена за посетители, пещерата не е добила известност сред туристите в страната и света. С инвестициите, които ще бъдат направени сега, се очаква да започне и мащабна рекламна кампания, която да извади на показ целия блясък и достолепие на една от най-красивите наши пещери.
