За пръв път в историята на човечеството, изследователски кораб достига комета в необятния Космос – в случая кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко, на 550 милиона километра от Земята, и това е заслуга на европейския проект „Розета“ (Rosetta). Прелитайки над 6 милиарда километра в Космоса, сондата „преследвач“ на комети, с тегло от над три тона и изстреляна преди десет години от Френска Гвиана, изпрати първите и дългоочаквани сигнали към Земята.
Снимка: www.reuters.com
„След 10 години, 5 месеца и 4 дни пътуване към своята цел, 5 обиколки около Слънцето и навъртени 6.4 милиарда километра с удоволствие ви съобщаваме, че стигнахме!“ – обяви гордо Жан-Жак Дорден, генерален директор на Европейската космическа агенция (ЕКА) – „Сега могат да започнат откритията!“
Случаят е изключително научно и технологично постижение, защото никога досега космически кораб не е маневрирал толкова близо до движещо се тяло, за да събира данни от повърхността му. „Розета“ се приближи на 100км от кометата и ще я „ескортира“ в движението ù към Слънцето, за да се опита да разгадае нейните тайни. Главната цел е да бъде по-задълбочено изследвана еволюцията на Слънчевата система от мига на нейното зараждане. На всеки 6 години и половина 67Р/Чурюмов-Герасименко се появява около орбитите на Земята и Марс, след което се скрива зад гиганта Юпитер. След като двигателите за маневриране работиха за около 7 минути, в сряда „Розета“ се изравни с кометата, оставайки почти в покой. Сега започва същинската, научна част от мисията, която ще изследва състава на това космическо тяло и освен, че за пръв път хората ще видят отблизо как изглежда то, ще наблюдават реакциите му при загряването от Слънцето.
Проектът, финансиран в по-голямата си част от Европейската космическа агенция и със стойност приблизително 1.3 милиард евро, продължава вече близо 20 години и самият факт на срещата между апарата и кометата е огромно постижение. Участниците в грандиозното начинание го оприличават на дълго, но успешно шофиране към желаната цел, като признават, че тепърва предстоят трудности, защото с наближаването до Слънцето активността на „Чурюмов-Герасименко“ ще се засили и ще е сложно да се предвижда траекторията на апарата.
След период на пълен покой от две и половина години и на разстояние девет милиона км от целта ù, през януари тази година „Розета“ беше „събудена“. Май месец инженерите реализираха многобройни сложни маневри, задействайки по този начин „спирачките“ ù и убивайки скоростта на сондата и отстоянието ù спрямо кометата. В сряда скоростта ù падна до ниво 1 м/сек. или 3,6 км/ч.
Очакванията са изследователската мисия на „Розета“ да е с продължителност поне до декември 2015 година, като по план през август същата година „Чурюмов-Герасименко“ ще премине най-близо до Слънцето.
Снимка: www.reuters.com
През предстоящите месеци научната сонда ще се приближи още повече до своя обект, картографирайки повърхността и събирайки нови данни за неговата форма, маса и сила на гравитационното поле на ядрото. Датчиците ще събират и анализират газовете и космическия прах, които ще изригват от кометата при затоплянето ù и ще образуват опашка, дълга 1 милион километра.
От октомври изследователското тяло ще навлезе на отстояние 30 км в орбитата на кометата, а в зависимост от активността на изучавания обект, „Розета“ ще опита да скъси минимално разстоянието до 10 км от повърхността на ядрото. Към края на годината от още по-ниска орбита на 2-3 км е предвидена една от най-сложните и предстоящи задачи – да се открие подходящо място и да се направи опит на 11 ноември за спускане на повърхността на малък, специално разработен робот, наречен Philae, снабден с „харпун“, който ще захване устройството. Philae не само ще опита да направи 9 експеримента, сред които уникален анализ директно от повърхността на кометата, но и ще изпрати рентгенови лъчи през „Чурюмов-Герасименко“, които от другата страна „Розета“ ще улови и анализира, за да научим повече за вътрешната структура на това тяло. Снимките на откритата през 1969 година „Чурюмов-Герасименко“ досега показват, че тя е с особена бинарна форма, напомняща гумено пате, дължаща се на сливането на две тела в една обща маса.
Учените смятат, че кометите са се оформили от материал, останал от формирането на Слънчевата система преди около 4.6 млрд. години. Чрез изучаването им те се надяват да научат за първоначалните съставки, довели до сътворението на Земята и другите планети. Данните ще ни позволят да надникнем в импровизирана „капсула на времето“, тъй като кометите крият информация за милиони години назад, почти от зараждането на слънчевата система. Така ще се доближим и до отговора на най-трудния въпрос – как е възникнал животът.
Видео илюстрация от сложните маневри на „Розета“ преди да се доближи до кометата „Чурюмов-Герасименко“
