снимка: www.nbp.bg

снимка: www.nbp.bg

Праисторическата селищна могила край старозагорското село Калитиново постави археолозите пред интересни предизвикателства и нови открития. В Лабораторията за радиовъглеродно датиране към Центъра за екологични изследвания на Шотландските университети (най-добрата лаборатория за такива изследвания в Европа) бяха изпратени три животински кости за изследване, за да бъде установено времето, когато е функционирало обредното съоръжение, открито след археологически разкопки в старазагорското село. Получени са следните резултати: 5840 г. пр. Хр., 5834 г. пр. Хр. и 5839 г. пр. Хр. Съоръжението се отнася към новокаменната епоха (края на първата фаза на ранния неолит) в Тракия.

Новото проучване донесе изненади за археологичната наука и възможността да научим повече за богатата култура на хората, обитавали българските земи през новокаменната епоха, което доказва за пореден път, че Европейската цивилизация се е зародила по българските земи, развила се през VІ–V хил. пр. Хр. Като център на първата Европейска цивилизация се счита Горнотракийската низина, град Стара Загора и региона.

www.ranica.eu

www.ranica.eu

Култовото обредно вкопано съоръжение е с впечатляващи размери: дължина 7,40 м в посока изток-запад, ширина 4,50 м в посока север-юг и с дълбочина 1,20 м. На това място са намерени фрагменти от керамични съдове: керамична антропоморфна фигурка; керамична животинска фигурка, която „носи“ на гърба си малко съдче. Открити са животински кости: предимно на домашни животни. Следи от огнища и струпвания от мазилки и отпечатъци от дървената конструкция на къщите, следи от пепел и въглени. Всичко това разкрива интересни следи от древноземеделската обредност през втория етап на каменната епоха – неолит. Изключително интересна е и символиката на обредните дейности, които са се извършвали. Всяко семейство е палело огън и е извършвало жертвоприношение с растителна и животинска храна.

В съоръжението са намерени изгорели части от стени на къщи, което означава, че хората са “погребвали” къщите си . Древните хора са се отнасяли към дома си като към същество с “душа”.
Голяма част от намерените животински кости са на домашни животни, като най-много са козите и овцете, а най-малко са свинете. Открито е и наличието на зърно от пшеница, сочи палеоботаническо изследване. За ритуалния огън, който пък символизира фалоса – мъжкото начало, най-много е използвана дървесина от елша, бор, топола и дъб.

“Праисторията на Стара Загора е едно богатство, което малко градове и страни по света имат. От нас зависи как ще го използваме за благото на града”, заяви на гл. ас. Петър Калчев.


Хареса ли Ви тази новина? Моля подкрепете сайта Добри новини, като направите дарение тук. Всяко ваше дарение помага този сайт да остане независим и да става все по-добър. Благодарим Ви!