снимка: www.nbp.bg
Праисторическата селищна могила край старозагорското село Калитиново постави археолозите пред интересни предизвикателства и нови открития. В Лабораторията за радиовъглеродно датиране към Центъра за екологични изследвания на Шотландските университети (най-добрата лаборатория за такива изследвания в Европа) бяха изпратени три животински кости за изследване, за да бъде установено времето, когато е функционирало обредното съоръжение, открито след археологически разкопки в старазагорското село. Получени са следните резултати: 5840 г. пр. Хр., 5834 г. пр. Хр. и 5839 г. пр. Хр. Съоръжението се отнася към новокаменната епоха (края на първата фаза на ранния неолит) в Тракия.
Новото проучване донесе изненади за археологичната наука и възможността да научим повече за богатата култура на хората, обитавали българските земи през новокаменната епоха, което доказва за пореден път, че Европейската цивилизация се е зародила по българските земи, развила се през VІ–V хил. пр. Хр. Като център на първата Европейска цивилизация се счита Горнотракийската низина, град Стара Загора и региона.
www.ranica.eu
Култовото обредно вкопано съоръжение е с впечатляващи размери: дължина 7,40 м в посока изток-запад, ширина 4,50 м в посока север-юг и с дълбочина 1,20 м. На това място са намерени фрагменти от керамични съдове: керамична антропоморфна фигурка; керамична животинска фигурка, която „носи“ на гърба си малко съдче. Открити са животински кости: предимно на домашни животни. Следи от огнища и струпвания от мазилки и отпечатъци от дървената конструкция на къщите, следи от пепел и въглени. Всичко това разкрива интересни следи от древноземеделската обредност през втория етап на каменната епоха – неолит. Изключително интересна е и символиката на обредните дейности, които са се извършвали. Всяко семейство е палело огън и е извършвало жертвоприношение с растителна и животинска храна.
В съоръжението са намерени изгорели части от стени на къщи, което означава, че хората са “погребвали” къщите си . Древните хора са се отнасяли към дома си като към същество с “душа”.
Голяма част от намерените животински кости са на домашни животни, като най-много са козите и овцете, а най-малко са свинете. Открито е и наличието на зърно от пшеница, сочи палеоботаническо изследване. За ритуалния огън, който пък символизира фалоса – мъжкото начало, най-много е използвана дървесина от елша, бор, топола и дъб.
“Праисторията на Стара Загора е едно богатство, което малко градове и страни по света имат. От нас зависи как ще го използваме за благото на града”, заяви на гл. ас. Петър Калчев.
