Приключи възстановяването на Шишмановата баня във Велико Търново. Тя е един от най-забележителните паметници на културата у нас, оставен в забрава дълго време.
В продължение на няколко месеца в емблематичната баня от XIV век се провеждат строително-консервационни дейности.
Ремонтът се извършва по проект „Културното наследство на град Велико Търново във фокуса на Европейското културно многообразие“. Крайният срок за изпълнението му е 30 април 2017 г., а предвидените средства за неговата реализация са в размер на 725 хил.лв.
Дългоочакваните дейности по обекта, разположен в стария квартал „Асенов“, започват от западните зидове, които са укрепени, информират от Община Велико Търново. Другите стени и пилоните от подовата система за отопление /хипокауст/ са доизградени, а подът е възстановен. За удобство на туристите е монтиран малък мост, от който да разглеждат обекта.
Кметът на В.Търново Даниел Панов във възстановената баня, из-к: Община В.Търново
От Общината уверяват, че извършените строителни работи са съобразени със запазените останки от старинната баня. Проектът се основава на направените до момента археологически проучвания и освен консервация и ремонт на обекта предвиждат неговото експониране.
Изградена е каменна ограда между културната ценност и улицата до нея, а здрава покривна конструкция я предпазва от метеорологичните условия.
През месец март автентичното пространство ще стане поле за изява на будни ученици по история. Тук ще се провеждат открити уроци. След това през април на импровизирана сцена ще се изявяват талантливи деца по време на фестивал на ромската култура.
Дейностите по проекта предвиждат още обособяване на парково пространство, поставяне на художествено осветление в унисон с близките исторически паметници на културата.
Историците датират Шишмановата баня към втората половина на XIV век, по време на царуването на цар Иван Шишман. Той е обозначен за първи път като значим паметник от небезизвестния археолог Карел Шкорпил.
Сградата е строена по византийски модел със здрава сплав от тухла и камък. Състои се от две къпални помещения и резервоар. Топлият въздух от резервоара се отвежда в къпалните чрез специални ниши.
Смята се, че преди падането на България под турска власт тя се ползва от духовници. По-късно достъп до нея имат и хората от народа, за което свидетелстват намерени в руините й монети от XV и XVI век.
