Да загубиш и двете си ръце на 15 години, едва ли може да се нарече добра новина… Но да съумееш да се изправиш и да продължиш след подобен съдбовен удар, е дори нещо повече!
Източник Снимка: Facebook – Михаил Христов / Mihail Hristov
Днес ще ви разкажем една история за несломимия дух и желанието да надскочиш слабостта, да не търсиш оправдания и да не спираш да живееш въпреки всичко. В края на този разказ се запитайте „Какво е вашето оправдание?!“ и каква е разликата между това да мечтаеш и да работиш за мечтите си!
Михаил Христов е български лекоатлет, параолимпиец, двукратен световен шампион на скок на дължина за хора с увреждания. Роден през 1991г. в Плевен, по традиция през лятото Мишо гостува на баба си в близкото село Тодорово. Преди 7 години, именно там тежък инцидент го лишава и от двете му ръце. Момчето, заедно със свои приятели, решава да отиде до близката местност Чернелка. Неусетно децата преминават под електрически трансформатор, от който е изскочила волтова дъга. За зла участ, тя улучва Михаил със сила двадесет хиляди волта! Шансът човек да оцелее?! Един на милион! И Слава Богу, Мишо е тази „единица“!
След направени медицински прегледи, се установява, че момчето няма счупвания, но не може да си движи ръцете. Веднага след консултациите и уверенията на плевенските медици, че е здрав, изпада в безсъзнание. Съвзема се в линейката на път за „Пирогов“, където лекарите, наясно със скритите, вътрешни последствия от подобен електрически удар, извършват единственото възможно решение – ампутация на дясната ръка до китката, а лявата – до рамото.
„Това не е усмивка за пред камерите, просто на леката атлетика само името ù е леко…“ – пише във Фейсбук Михал
Източник Снимка: Facebook – Михаил Христов / Mihail Hristov
След 30 операции и една година по-късно, Мишо вече е с протези. Едната е изключително модерна – изпълнява движенията и функциите на обикновена ръка, посредством мозъчни импулси.
Преборвайки се с мисълта, че вече е различен, както и с неудобството хората да го гледат в ръцете, а не в очите, Мишо тръгва на фитнес. Това му помага да усъвършенства „работата си“ със специалната протеза и той преодолява всички трудности по боравенето с нея. Съдбоносно може да се нарече запознанството му със Стела Енева, друга българска параолимпийка, многократна шампионка от редица родни и международни състезания. Тя вижда в него потенциала и вътрешната сила, и го насочва към атлетиката. Младият мъж е привлечен от възможността да превърне проблема си в успех и започва тренировки на дълъг скок и бягане. Постепенно резултатите му показват, че може повече дори от обикновен състезател и точно тогава среща и сегашния си треньор Петър Дачев.
Към днешна дата, Мишо продължава усилените тренировки, участия в състезания и същевременно учи – приет е специалност право, и признава, че понякога е изморително, но е убеден, че един ден положеният от него труд, ще му донесе олимпийско злато.
Източник Снимка: Facebook – Михаил Христов / Mihail Hristov
Преди дни спортистът ни взе участие в Европейското първенство по лека атлетика във Великобритания (2014 IPC Athletics European Championships, Swansea ), където завоюва сребърно отличие за страната ни в скока на дължина.
„Не успях да взема златото, завърших втори в спор с атлети, които бяха в далеч по-добро физическо състояние от мен. – написа Михаил в официалната си Фейсбук страница – Няма да ме чуете да се оплаквам!“
В края на август пък ще участва в едно на пръв поглед неравностойно предизвикателство с най-добрия ни автомобилен състезател Крум Дончев и най-добрия ни мотокрос състезател Ангел Караньотов, в което обаче те ще бъдат със състезателните си машини. Мишо ще бяга срещу тях на къса дистанция, за да отговори на въпроса дали човекът може да надбяга машината. Видеото от състезанието „човек срещу машина“ ще се излъчи през септември по телевизиите и в интернет.
