24 май в 6.00ч. непалско време Атанас Скатов стъпва на покрива на света!
Алпинистът Атанас Скатов сбъдна своята голяма мечта, изкачвайки най-високия връх на планетата – Еверест (8848 м н.в.)
„Това е мечта на всеки планинар, който се е докоснал до планината и е усетил магията на върховете“ – споделя смелият български алпинист.
Своето дело и вече сбъдната мечта той посвещава на загиналите алпинисти, планинари от Сливен, на всички хора в България и 30 години от първото българско изкачване на връх Еверест от алпиниста Христо Проданов, това сподели Скатов преди да отпътува за Еверест.
Най-интересното е, че Атанас Скатов е 13-ият българин, изкачил Еверест, но първият, който е стъпил на мечтаните 8848 м., без да използва кислородна маска.
“Целта е тялото да се приспособи към намаленото количество кислород, наред с други неблагоприятни фактори на голямата височина, като например намалена влажност на въздуха, доста ниска температура (до –35°) и повишена слънчева радиация. Недостигът на кислород е най-голямото предизвикателство на върха. Нивата му на височина 8848 м са едва 1⁄3 от тези на морското равнище”, пише в сайта на Атанас Скатов.
През последните три години Скатов е тренирал всеки ден както физически и психически, така и „храносмилателно“, добавя шеговито той.
Алпинистът Скатов чистосърдечно благодари на всички за моралната, психическа и финансова подкрепа. Дори се е наложило да продаде част от имуществото си, за което изобщо не съжалява: „мечтата цена няма… ако искаш да получиш, трябва да дадеш и за да постигнеш едно, трябва да се разделиш с друго“, са думите на влюбеният в планината българин, от чието лице не слиза широката усмивка.
Експедицията е международна и пътят към най-високия връх е започнал от Тибет. На 6 април 2014 година Атанас Скатов с усмивка на уста излита със самолет от летище Ататюрк, Истанбул. На следващия ден пристигат в Катманду, Непал. На 10 април след церемонията „Ката“ се отправят към Тибет. Пътуват 115 км от Катманду, за да пресекат границата в Кодари (малко селище), където и нощуват. Единственият поминък на хората в Кодари е търговия и транспорт на алпинисти и туристи, отправили се към Еверест, Чо Ою или Шишапангма.
На следващият ден минават през Моста на приятелството, след продължителна гранична проверка се отправят към Ниалам (3750м.н.в). Пътуват по Магистралата на приятелството, 800 км. път., свързващ границата с Лхаса (Тибетски автономен регион в Китай). Най-високата точка на магистралата е малко под 4000м.н.в., което означава, че в рамките на един ден пътуват през четирите сезона на времето.
На 15 април достигат Базов лагер на 5200м.н.в. – неописуема гледка към Еверест, спираща дъха, пише в официалната страница на експедицията.
На 18 април става страшна трагедия. 16 шерпи загиват под свляклата се снежна маса. Шерпите са етническа група, населяващи високопланинските райони на Непал, които подсигуряват въжета, лагери за алпинистите. Еверест е свещена планина за тях, наричат я Джомолунгма – на тибетски означава „Богиня майка на Вселената“ и „Богиня на небесата“ – на непалски. Шерпите са изключително издръжливи и опитни хора в изкачването на високи планини, благодарение на тях експедициите са възможни.
Заради метеорологични условия изкачванията се забавят – от 23 април до 14 май.
Информация за маршрута може да видите в сайта atanasskatov.com.
На 24 май успява да изкачи върха.
С нетърпение очакваме алпиниста от Сливен да се завърне в България, за да разкаже на всички ни за приключенията и препятствията, които е срещнал по пътя към Еверест – „Богинята майка на Вселената“.