Говореща карта на българските диалекти

Анета Болгурова 19.05.2014 0
Говореща карта на българските диалекти

Учени от БАН подготвят „говореща“ карта на българските диалекти, това съобщи доц. д-р Анна Кочева от секцията по диалектология при Института по български език към академията. Картата ще бъде озвучена от истинските гласове на хора от различни части на България и ще звучи точно както те си говорят помежду си.

Както казват българските езиковеди – диалектите са богатството на езика ни. Диалектите имат своите характерни фонетични, граматични, синтактични и преди всичко лексикални особености, макар да не са формално кодифицирани. Науката, която се занимава с диалектите, е диалектология.

„Говорещата“ карта на българските диалекти е направена за няколко месеца и е дело на доц. д-р Анна Кочева, доц. Лиляна Василева, доц. Лучия Антонова , доц. Славка Керемедчиева.

Карта на диалектитеЕлектронният вариант на картата, който може да видите на адрес в интернет http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects, е готов, но за момента може само да разгледате очертаните граници на близо 100 говора в страната и в райони, където живеят българи – около Северна Гърция, Южна Румъния, Скопие, Албания. Скоро ще бъде готов пълният вариант на говорещата карта на българските диалекти, озвучен от автентичните гласовете на баби и дядовци. Ще има възможност, когато се кликне върху определено селище, да излиза подробна информация за характерните особености на съответния говор.

Българският език има изключително голямо многообразие на говори. Така например Шуменският говор – пази най-добре старите характерни особености на мизийските

снимка: www.bg-nacionalisti.or

изображение: www.bg-nacionalisti.or

диалекти – селата Каспичан, Марковча и пр. Особеното при този говор е липсата на съгласна – х -, заменена със съгласната (в, ф) – мувъ (муха), уфо (ухо), чуф (чух). Друг интересен български говор е Странджанският, който изобилства от гърцизми, представител е на рупските говори: вежги (вежди), цвеке (цвете), ливаге (ливади),
Среднородопският говор, принадлежащ към рупската подгрупа, голям процент от лексиката му не съвпада с тази на другите български диалекти. Преобладават турцизмите: шен, айляк, а също и гърцизми. А в Банско: „Две чила рачия и чебапчета”. В Западна България: „дедо руча бел хлеб”, a в Шумен: „Ас седи тры нни женна и без лебиц”. Говорът в Търново и Габрово: ВодЪта, рекЪта, ноХче (ножче), Хурна (фурна) и др.

Има и доста забавни изрази. Например в Родопите „пишкат“ вратата, т.е. бутат я. Любовницата в Родопите се нарича „галеница, гальовница“ или „драговница“, но не я любят, а я „драговат” или „миловат“. А ако сте изгубили пътя за Котел, ще ви упътят: „По пък’я, по пък’я, към Кок’ел“. В Трънско изразът „пуна вуна буе“ изразява истинско бедствие – „пълна вълна с бълхи“. В Шуменският край в жаргон се употребява думата „манаф“, като казваш това на някого, като искаш да му подчертаеш, че ти е мил, а не това, което би си помислил отначало човек. По-разбираема е думата „джибряк“ (по аналогия с чиляк – човек), което в случая означава пияница или такъв, който употребява алкохол.

 

Целта на тази уникална карта е да се представи, види и чуе богатството на българските диалекти в техните историко-географски граници, сподели доц. Анна Кочева, като добави, че има разлика между езикова и държавна територия.

Хареса ли Ви тази новина? Моля подкрепете сайта Добри новини, като направите дарение тук. Всяко ваше дарение помага този сайт да остане независим и да става все по-добър. Благодарим Ви!

Говореща карта на българските диалекти
4.71 от 7 гласа

Напиши коментар »

споделиха